Гронзогронтавър

Started by rado, December 30, 2007, 23:29:56 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

rado


   гротески

   В тази държава ,,човек разполага с неограничени възможности да се изгради като завършен идиот."
                                                                                                       Здравко Попов

Отначало се разгони кучката на Карамфила, а после се появиха едни държавни чиновници и поискаха акциз, защото някой ме наклопал, че държа в мазето си бъчва с ракия. Казаха още, че около главата ми се върти облак от винарки, образуващи нещо като ореол на светия, поради което циганката, дето мете стълбището пометнала и искала да ме съди за кръвнина, но според елементарната логика това е абсолютна провокация, защото една циганка не може да пометне, дори да отиде да мете екарисажа; по вероятно е да пометне кучката на  Карамфила или да забременее паметника на свободата. Тази версия се потвърди много скоро и всички обвинения срещу мен се срутиха с гръм и трясък не само защото впоследствие циганката роди близнаци, а и защото онези намериха бъчвата празна и съвсем разсъхната, което си беше нормално, предвид безумната идея, че в моето мазе може да се открие пълна бъчва, дори при наличието на пепелянки, скорпиони  или динозаври. В края на краищата внучето на Карамфила, която живее на първия етаж под мен оставило вратата на апартамента отворена и докато тя се караше с жена ми, че изтупва чергата над прозореца в жилището нахълтали половин дузина улични помияри и се заели с най- благородното дело на света: грижата за продължението на кучешкия род. Съвсем естествено кучката на Карамфила посрещнала любезно добрите гости и ги въвел в хола, където да осъществят въпросното свещенодействие и когато стопанката се завърнала синя- зелена след лютата разправия, заварила цялата компания кавалери- ухажващи възхитената кучка. Веднага след това до мазето, където бях полегнал сред кашоните да отморявам след снощните отговорни дегустации  отново долетяха неистовите крясъци на Карамфила и квиченето на кучешката глутница, която стремглаво излетя навън, съпроводена от налъми, чехли и други подръчни средства.
Докато Карамфила крещеше по стълбището с ръце на хълбоците отдолу се зададе благоверният и съпруг, преоблечен като дядо Коледа и всичките винарки, дето се въртяха около главата ми се прехвърлиха към него, защото се бе насвяткал като президент на футболната федерация с някаква смрадлива джибровица и помиярите, които преминаха в този момент по тротоара се просълзиха и започнаха да кихат.
Дядо Коледа не успя да избяга навреме и Карамфила му нанесе няколко светкавични удара  по главата с бухалката, с която преди това млатеше кучетата, дето се бяха заклещили в хола, в резултат на което той се изтърколи по стълбището в мазето и на последното стъпало притихна. Когато го разбутах, видях, че е заспал. Редно беше да се погрижа за човека; не можех да го оставя така върху голия цимент и го затътрих до моето мазе, където го метнах върху кашоните и парцалите, специално предназначени за целта. Това ме е спасявало, когато не съм бил в състояние да се изкача до втория етаж и да оцеля дупката на ключалката. Само че в това време се втурна една  засукана  Снежанка и много разтревожена съобщи, че се е загубил нейният дядо Коледа.
,, Къде е дядо Коледа; да идва веднага, че децата го чакат!"
Веднага се сетих, че това е новата възпитателка от близката детска градина, дето отдавна ме кара  да се обръщам по тротоара по няколко пъти, а жена ми ме рита по кокалчетата, но после забелязах, че не само аз се обръщам, но и всички онези хайлази, дето по цял ден праскат белот пред блока, когато е хубаво времето. Тогава стана ясно, че въпросният дядо Коледа, който доста отдавна изпълняваше ролята на съпруг на Карамфила и домакин в детската градина е ангажиран да участва в  коледното тържество  и да раздава подаръци на децата, но междувременно се е отбил набързо до кръчмата и това се оказа фатално не само за него, но и за мероприятието. На всичко отгоре Карамфила скочи разярена и подгони Снежанка, щото давала иширети на мъжа и, та едва я отървахме да не я издере.
,, Ами сега какво ще правим без дядо  Коледа, какво да кажа на децата?- плачеше  Снежанка.
Дожаля ми за момичето и реших проблема кардинално. Измъкнах онзи пиянгурин от мазето и начаса го разопаковах. Той само грухтеше като шопар и пърдеше. Смъкнах кожуха на дядо Коледа, калпака, брадата и ги нахлузих върху себе си, а него метнах обратно върху кашоните. Това имаше неочакван ефект: едно, че винарките отново се прехвърлиха на мен, защото брадата от памук смърдеше на джибри и друго- с тези одежди Карамфила ме помисли за съпруга си и докато се измъквах от мазето набързо ми стовари няколко бухалки по главата.
,, Гиди непрокопсанико! Пиянгурин, развратник, ще ти дам аз една Снежанка!"
Едва се отървах от Карамфила и връхлетя жена ми. Само това липсва; тя хич не е по- лесна. Срамно- несрамно полетях като мълния по улицата с развята брада и ореол от винарки около образа си, подобно на светия дух, подгонен от ,,свидетелите на Йехова".
Снежанка хукна по мен, а след нея – жена ми.
Все пак намерих спасение при децата от детската градина, които като ме мярнаха, че спринтирам по улицата, припнаха да ме посрещнат с викове:
-   Дядо Коледа, дядо Коледа, ела при нас, ние сме много послушни!"
Накамариха ме и започнаха да ми се радват и да ми дърпат брадата. В този момент се сетих, че го няма чувалът с играчките. Ами сега! Има си хас онзи нещастник да го е забравил в кръчмата. Обясних на Снежанка за какво става въпрос и тя се хвана за главата.
-   Моля ви се направете нещо!
Няма как, наложи се да спасявам положението. Казах на децата, че отивам да взема играчките, защото един зъл магьосник ги е скрил и хукнах към кръчмата. Както можеше да се очаква намерих чувала непокътнат в ъгъла, където го беше захвърлил онзи, грабнах го, ударих набързо една ракия и бегом- обратно. До тук- добре. Всичко щеше да е съвсем точно, ако не беше се появила конкуренцията. Баш на вратата на детската градина се сблъскахме с онзи стар изкуфялник дядо Мраз, дето по едно време го разжалваха, а после пак го реабилитираха; и той нарамил чувала  бърза при децата с някаква друга  Снежанка- нагиздена като руска девочка и с минижуп, въпреки че прехвърляше шейсет лазарника. Познах ги веднага и него и нея. И двамата бяха функционери от близкия партиен клуб на първата наша партия, разбира се, пенсионери и изпълняваха важно партийно поръчение. Суйни, буйни, ентусиазирани, мобилизирани, склеротизирани и готови за самоотвержена борба с класовия враг.
-   Абе бай Гочо- викам му- няма ли де мирясаш най- после!? Не си ли виждаш дереджето- едва креташ и си хукнал сега баш в детската градина политика да правиш? Много ще ти се зарадва  Владимир Илич...
-   Ами ти, бе Рашо- с тоя гол задник какво мислиш, че правиш? Да не си въобразяваш, че чичо ти Джордж ще ти напълни торбата с долари.
-   Виж се на какво мязаш, бе! Ти не си никакъв дядо Мраз. Ти си на дядо му- дядо му. Ей там ще се срутиш и нито партията, нито докторите ще те оправят.
-   А ти знаеш ли на какво мязаш, бе? Къде си хукнал с тоя облак от винарки? Смърдиш от километър на джибри; ще изтровиш децата. Ама че  дядо  Коледа се намери!
Междувременно между Снежанка и другата Снежанка се провеждаше следния дебат:
-   Ние не сме ви канили на тържеството- обясняваше делово моята Снежанка- програмата предвижда друг сценарий и всичко е уточнено и отработено предварително.
-   Ти за каква се  мислиш, ма!- писна другата  Снежанка- Та си хукнала да развращаваш  децата с вражеска пропаганда. Ще ви дам аз един дядо Коледа! Ще ви дам аз една демокрация!
-   Ама чакай, тук не става въпрос за политика, нито за пропаганда- опитваше се да обясни младата  Снежанка- просто програмата е такава.
-   Каква програма, ма каква програма! Знам я аз вашата програма. Империалистически мекерета! Да ми се махаш от пътя, че сега ще те оскубя!
-   Само посмей да ме барнеш!- изрепчи се малката и очите и заблестяха гневно- Перушина ще хвърчи. По- добре върви да си лекуваш склерозата! Между другото ти Снежанка ли си или Снегурочка? Я се виж каква карикатура си с тоя минижуп и тоя скъсан чорапогащник!
В разгара на тия диалози се дотътри запъхтяна жената, а по нея – синя- зелена- припкаше Карамфила. И двете моментално заеха настъпателна позиция. Зададе се отнякъде и кучешката глутница- зетьовете на  Карамфила и наклякаха наоколо, точейки лиги. Жена ми по принцип зае критична позиция по отношение на двете Снежанки, а Карамфила критикуваше всички наред. Единствено тя беше права. Нещо повече: според нейните разбирания тя е по- хубава от всички Снежанки на света.
-     Какво си мислите вие? Той едно време мен и Полатовският поп ме ухажваше, ама аз отхвърлих кандидатурата му. Видя ми се много прозд.
-     Не се притеснявай, тебе тепърва предстои да те ухажва Свети Петър- възрази жена ми- засукала ръкави и готова за бой.
-      Какъв ти свети Петър намесваш ти ма, мътните те взели! Няма никакъв свети Петър и другарят Ленин го е доказал в своите научни трудове- твърдеше другата Снежанка.
-     Кучета да те ядат- изпищя Карамфила- нали този твой другар Ленин го отлъчиха от черквата, защото откраднал на Архангел Михаил електрификацията.
-     Бау, бау!- обади се негодуващо едно от кучетата.
-     Не той ма, да ти се не види и главата проста!- намеси се компетентно жена ми- После го оправдаха, защото бил болен. Изкилил се като носел чувалите, а адвокатът каза, че няма доказателства, защото не било електрификация, а някакъв си НЕП.
-     Уж бил болен, пък когато отишли да го лекуват, играел хоро: две крачки напред- една назад – коригира я Карамфила.
-   Май и Румен Овчаров бил  замесен в далаверата. Откраднал от Козлодуй десетте божи заповеди и продавал сланина на Ахмед Доган.
-     Той затъ онзи вашия Бакърджиев много стока беше- озъби се дъртата Снежанка- открадна пет- шест атомни централи заедно със стюардесите  и барем хиляда подводници от язовир Искър и си купи парцел на Марс край ,,Червеното петно"; говори се, че и хотели  вдигнал там.
-       Ами онзи Румен Станишев не открадна ли на Хан Крум джиесема? И сега отворил кебапчийница на Южния полюс и продава на Бойко Борисов плява в Суходол.
-      Ти луда ли си, ма! За какво му е на Бойко Борисов тази плява? Тъщата си ли ще зоби с нея- обади се негодуващо моята съпруга.
-      Как за какво, ами да си нахрани коня; толчав генерал- няма да тръгне с магаре из София.
-      Побъркана бабичка!- възрази жена ми- Той не ходи нито с магаре, нито с кон. Той си има Мерцедес. Там сега всички са с Мерцедеси и магазините им са все Корекоми.
-     Ти много знаеш и затова си на това дередже. Корекоми били или наркоми; майната ти! Ами твоят хубостник къде се е помъкнал с тая торба като някакъв клошар при децата. Дегизирал се като  дядо Коледа, а пък си загубил шейната. Къде ти е шейната и къде ти са  козите, бре?
-      Те не са кози, а елени- контрира я младата Снежанка.
-       Ти не ма учи какво са, ма кучко разгонена- сряза я веднага Карамфила- ами я се виж на какво мязаш с тоя минижуп посред зима. Нагиздила се, накичила се със стъкълца и тенекийки като Ямболска циганка, а пъпът и отвън и цепката и се вижда отдолу. И на ония дърти изкуфялници – дядо Мраз и дядо Коледа очите все там забодени. После що имало изневери. Ами ще има...
-      Бау, бау!- потвърди помиярът.
-      Така е, ама вий сте виновни!- зъбеше се дъртата Снежанка- Натресохте я тази демокрация на хората, а сега що крадели, що изневерявали, що се друсали, що бягали на запад?..
-     А онези вашите са големи хубавци- заяде се Карамфила- продадоха маята за киселото мляко от Шипченската мандра на  японците, а на нас пробутват някакъв си ,,бацилус булгарикум" за седемдесет стотинки кофичката; чумата да ги тръшне!
-     Бау, бау!- излая помиярът.
-   Какъв ,,бацилус булгарикум" ти продават, ме чумо проста. На тебе и бацилус лайнарикум ти стига. Я се виж на какво мязаш!
-    Ми ти, ма  брантиьо! Дърто чучело с минижуп. Децата ще получат уплах само като те мярнат от далеч. Каква Снежанка си ти! Сурата ти като на баба Яга след като я изплюл вълка. Краката ти само кожи и разширени вени. Да се махаш от тук да не плашиш децата, кучета да те ядат!
-     Бау, бау!- потвърди помиярът.
-     Ми ти, ма  вещице, какво търсиш тук! Онзи твоят идиот затова е на този хал- все пиян се влачи от кръчма в кръчма  и врънка да го черпят.  Открай време нямаше акъл; изпусна мене кога бях млада и хубава и налетя на караконджул като тебе да му чука сол на главата.
-     Ти никога не си била млада и хубава, ма мършо такава- настръхна  Карамфила- Той затова ли пукна набързо онзи твоят скапаняк? Щото си много свястна. През ден идваше при мен да се оплаква  и аз -будалата- нали съм си добра душа, все го утешавах: ,, Трай- викам му- ей го моят все пиян; докторите казаха, че ще мре и тогава ще те взема". Да, ама не умря той, ами онзи. Умори го набързо кучката проклета. Когато правили секс, тя му говорела за Ленин и Сталин колко добри били в леглото.
-     Той и твоят се е наканил да върви нататък- репликира я дъртата  Снежанка-  върви пиян по улицата и все се заканва: ,, Мамицата и – казва- на  Карамфила, ще я направя аз една вдовица!"
-     Кого ма, мене ли ще направи вдовица, Господ да го убие!
-     Ми тебе, ами коя друга. Ама като те гледам каква си развалина, може и да го изпревариш. От кога си заразправяла на жените: ,, Като умре единият от нас, аз ще ида в Чехия при сина". Но май няма да идеш в Чехия, а направо към Драгановите гробища. Там ти е мястото. Ама и да пукнеш, вече не го искам този твоя. Нищо не става от него.
-      То не се знае кой- кого ще изпревари- намеси се компетентно моята бабичка- и аз така се канех да ходя във Франция като умре единият от нас, ама го гледам моят хубостник хич няма намерение да мре. Станал вече дядо Коледа и се подветрил по младите Снежанки, ама  да му мисли! Само да усетя нещо гнило и моментално ще му откъсна топките...
-   Ама стига, моля ви се, разберете се най- после- приплака отчаяно младата Снежанка- Ето че и децата дойдоха. Поне от тях се засрамете!
И наистина дечицата се юрнаха насам и ни заобиколиха с възторжени крясъци. Едни викаха:
,, Дя- до Ко-ле- да! Дя- до Ко- ле- да!"
Други пригласяха:
,, Дя- до Мраз! Дя- до Мраз!"
Трети:
,, Сне- жан- ка! Сне- жан- ка!"
Четвърти:
,, Сне- гу- роч- ка! Сне- гу- роч- ка!
А някои се деряха до посиняване:
,, Ба- ба  Цън- цър- ка! Ба- ба  Цън- цър- ка! ,,
Баба Цънцърка беше моята бабичка.
,,  Бау, бау, бау!- прибавяха  зетьовете на Карамфила.

Р