Изгубена съм между редовете на писмата си
от толкоз писане изписах си живота...
А той е само думи-перлени остатъци
от сълзи и желания,от страх и неохота...
Писалката ми вече взе да омалява.
В ръцете ми умира-сякаш плаче с мен...
В душата ми живее- малко и' остава...
Да се изпише и да си отиде някой ден..
По-кратки са ми вече излиянията,
когато зная,че са писани на "никой"...
По-тежки,безутешни разкаянията...
Понякога остава ми единствено да викам,
забравила да кажа на писмата ,
къде била съм истински обичана...
Забравила,а може би сама душата...
Се умори да бъде само с думи писана...
Крещях достатъчно на мъчните си листи...
Достатъчно сърце и болка съм оставила...
Достатъчно съм уморена от порочни мисли...
Изписана съм и "Коя" съм,съм забравила...
