Цери Луната… Гълта трудни мисли…
И нямат време да се върнат…
Назад към болката, да я притиснат…
За да затупка. Върже възел…
На разума, хипнотизиран…
От дупките по Спътника /на кратери
недей да сядаш!/ Нямаш избор?!...
В небето нощем и Луната му…
Да се удавиш има начин. Винаги!...
Не пий водите, дето са отпадни…
А сам се чуй, попий в зениците…
Месечината, коя поглъща рани…
А денем спи /понякога се случва/
