Мен ме няма вече (Посветено...)

[BLUE_ROSE]

Мен ме няма вече (Посветено....)

Научих се да те обичам
твърде късно.
И клоните се счупиха
от моето отлитане.
Разтреперих небесата.
Със крилете си.
Прекършени.
Пронизах мислите ти.
Смъртна мисъл.
Мен ме няма вече.
И тази утрин няма да разсъмне.
Ще изтлее в залез.
И във вечност.
Ще те срине.
За да те погълне.
Ще седнеш до прага облегнат.
На последните мисли.
Жената която обича
до смърт. Е решила.
Или може би просто е луда.
И е страшно коварна.
И е адски отвътре
фалшива.

Искам да си сигурен.
Не те подминах.
И не те напуснах.
Просто вече мен ме няма.
Научих се да те обичам
твърде късно.
(И останах).

[Sexy_Scorpionka]

 Много хубаво бравооо ! 

[BLUE_ROSE]

  Мерси мила

[GaLLeRy]

[DeTe_Ha_Xaoca]

Бих казала невероятно 

[BLUE_ROSE]

Бих казала невероятно 

Благодаря ви! 

[BLUE_ROSE]

Мерси 

Ками страхотно стихче за пореден път!!! Шапка ти свалям... Успех, майче, и чакаме снимки след 4 месеца

  Голямо признание е за мен! Благодаря ти! 

прекрасен стих ... 

Благодаря.... 

Жената която обича
до смърт. Е решила.
Или може би просто е луда.
И е страшно коварна.
И е адски отвътре
фалшива.

Искам да си сигурен.
Не те подминах.
И не те напуснах.
Просто вече мен ме няма.
Научих се да те обичам
твърде късно.

 

[BLUE_ROSE]

Мерси, радвам се ,че и ти го оцени