С неплаха крачка
към мен пристъпи,
в очите ме погледна
и поиска да се запознаем.
От нервност салфетката смачках,
стори ми се,че и чашата се счупи.
В корема ми нещо се стегна,
трябваше ми малко смелост назаем.
А ти бе така спокоен,
усмихнат, чаровен..
дори леко самодоволен.
Името си каза подавайки ръка,
плахо своята към теб протегнах.
Останахме така момент..и два..
и все право в очите се гледахме.
В моите или в твоите прекрасни,
имаше нещо магично-не знам,
но помещението вече бе ни тясно,
а салонът всъщност бе голям…