phibi & XpacTa_lavista
Валят звезди. (Разплакахме небето...)
Очите ти са дяволски солени.
Ръцете ме сърбят да те намеря
(макар че си притиснат тук до мене).
Студено ми е(в тая юнска вечер),
а ти не виждаш( тъжно ми е с тебе).
На слепота секундата обречена
ме прави с всяка стотна непотребен.
Далеч, далеч...Не знам къде се връщам
и стъпка крива ме изпраща
по дирите ни в губеното бъдеще...
Горнякът лъхна, ликa ти разклаща...
И по полето се разпада тишината.
Потрепва(като в филм) и този кадър.
А ти ми липсваш. Липсваш ми! Ужасно.
А няма да те стигна. (Съжалявам.)
Но те поглеждам. (Толкова си близо...)
А ти си твърде тъмен. И различен.
Сега се мразя. Бързо ме прониза,
надниквайки във демон утопичен.
Отсенките ни шавнаха напусто,
дорде заглъхнат...Копнежите бера,
и неизречени от твойте устни,
със лупа...А не ща' да си сама...
Звездите спят. Студени като есен.
И ръката ми те търси(тук до мене).
Прощавай, ала вече съм отнесен-
стоиме двама, в нееднакво време...
