Не си ми нужен! [Иринка & vOsYcHnA_pRiNcEsA]
Потърси ме,когато точно си отивах
от бездната на огнена обида...
в която със ръцете болката попивах
и сбирах я за сила да си ида...
Погледна ме със обич във очите,
за която толкоз пъти молих...
А вече късно е, погребах мечтите.
Достатъчно за теб се борих!
И сляпа и излъгана оставах
след всяка твоя пареща измама...
И всеки път след тебе оцелявах...
А в моя свят все повече ме няма....
Разкъсвах се на хиляди парчета,
душата си на кръст рапъвах...
А ти ме гледаше като с надсмешка.
Под погледа ти жлъчен се огъвах.
И после се прекършвах.Като птица
под обстрела на хиляди дула...
Защо ли никога не ме попита
дали съм с тебе тъжна или пък сама?
Егоист си беше и сега такъв оставаш.
Ти искаш ме, защото имаш нужда...
Да ме имаш... Просто да ме притежаваш,
но е късно. Сега за тебе аз съм... чужда!
Счупих се и с вятъра се изпарявам.
Без тебе ще съм с пъти по-щастлива...
Живота си на Бога поверявам...
Сега към него само аз съм доверчива!
