Докосвам несигурността ти.
Тя се разтваря,
като глухарче в ръката ми.
Всеки петнадесет секунди
умира по една звезда.
Ражда Бездната пеперуди -
интерпретатори...,
проекции на далечни,
несравними слънца.
С всяка секунда чезне
по частица в мъглата
от опушена нежност-
силуети на Радостта и Гнева.
Зарових очите си
дълбоко в Тъгата.
Няма да плача.
Да ми прости Нощта.
