Не те поглеждам,нито се усмихвам...
Ръцете ми ти бягат уморено...
Целуваш ме,а аз единствено притихвам...
Обичаш ме... Но всичко в мен е вледенено...
В очите ти се вглеждам натъжен...
Ръцете ти не правя опит да докосна...
Устните ми застиват във въздишка...
И познатите сълзи по бузите се стичат...
Недей да плачеш! Аз нима съм несменима?
Не те обичам...Моя свят не е до тебе близък...
Далечна съм ти,моля те,прости ми!
Че през тебе и душата ти така преминах!
Несменима не, но бе всичко ти за мен...
И в света ни дори различен...
Мислех си за тебе всеки ден...
И образът ти оживяваше в мен...
Отивай си ,защото още ще боли!
Не виждам болката ти,нито ме докосва..
Спести ми всичко,думи и сълзи...
Обичам друг и той ме омагьоса...
Да избягам ли да избера...
Да потъна в забрава...
Дали пък няма да сгреша...
Та аз ти обещах, че няма да те нараня...
Не се сърди.Приключи цялата история.
Не те обичам,нямам капка жал...
Не си виновен,аз не съм виновна...
Когато няма обич няма и печал.
Нима за теб всичко бе една игра...
Нима чувствата ми просто проигра...
С острие в сърцето ме заби...
Ах, не ми се мисли, всичко е в сълзи...
Плачи за мен,но аз за теб не ще заплача...
Игра си беше...Още си дете...
Додведох те на моя свят във здрача...
Сега е време някой да те изведе....
Едва ли пътя скоро ще намеря...
Едва ли някои ръка ще подаде...
Ще се лутам сам в мрака...
Просто ти всичко ми отне...
