Kато статуя на истински поет!

[magit0o0]

Две съдби във мене се преплитат
две сърца в очакване пламтят.
Две души на мен се вричат
двойна обич.....ще ме изгорят!

Аз.. на кръстопът във мрака
съм застанала и търся топлина
А снежинките ме гонят..
искат пак да се спася!

Няма начин да прогледна..
вътре в мен сърцето спи..
А очите ми не плачат
във студа тъгата се покри..

И съм силна.. силна да приема
Новият живот.. във самота.
Не ми трябва никоя поема
аз сама ще си го разбера.

На кръстопът.. но времето изтича
а вече устните ми станаха във лед..
Усмивка няма.. има само мисъл
като статуя на истински поет!