Заглъхващ грак

[Gentiana]

Къде е вятърът? Безмълвие във бяло.
Унили смърчове.Душата ми мълчи.
Ако сълза изпусна...,закъсняла,
в снежинка,зная, ще се вледени.
И гоня мисълта за горска хижа
със жива жар на огън, с дъх на бор.
По пътищата нощни скита грижа.
С виелиците носи скръб и мор.
И пада вдън окото на вълчица
Луната цяла, а в небето - мрак.
Проплаква кротко сянката на птица.
Във кладенеца на душата глъхне грак.

[rado]

Май че го чувам този грак.
Звучи като вопъл. [heart__]

[bezdaren_nekadarnik]

зловещо е !!! и точно това ми хареса !!!  [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[Gentiana]

уффф, шефе  :p  :)
знам ли...
извайват се  [lol]
самички.
Главата ми е като счупен пясъчен часовник, изтичат песъчинки -думи и си се подреждат.
А може би ги подрежда Времето ,
или Болката,
или Щастието...
Макар че моето е нямо  
и обикновено си мълчи.[lol] [lol] [lol]
Моите скулптурки - музи са черни. [lol]
Те знаят тайната.
Но не искат да ми я кажат. :)

[{dulgokoska}]

обожавам тези стихове :)

[Gentiana]

 :) :kissoflove: