И защото ти човек
си ме поискала, родила…
Човек си ме живяла,
такъв си ме погребала…
Изпращам ти звездите,
нощем теб да те завиват…
И мъка да удавят ти
в човешките тешения…
И защото си будувала,
кога била съм трескава…
От болести… /вина,
любов или пък скръб/
Ти пращам месечината
със сребърна си прежда…
Да ти’ сплете човешката
опора за гърба…
И защото ти си пяла ми
усмивки и обятия…
Кога била съм тъпкана,
обидена, боляща…
Аз пращам ти Вечерницата…
/моето разпятие/
Да крепне ти сълзите,
стените, празнотата им…
И защото съм изстинала,
заровена, мълчаща…
От никого не търсена,
никому потребна…
На теб ти пращам /всичко/
аз човещината си…
Ти Човек си ме родила…
живяла… и погребала…
10.01.2008г.
