всичко си отива

[burning_acid]

ти молиш ме да те обичам,
а не разбираш колко обич мога да ти дам
но любовта не е само привличане -
тя всъщност е по-необятна и от океан

надяваш се, живееш вечно в минало,
а аз все търся нови хоризонти
и влюбвам се /понякога безумно/,
за да се търся после и по клоните...

и всъщност отмалявам от въртенето
на този свят /ех, той за миг не спира!/
как иска ми се да те стопля
и да ти кажа: "всичко си отива"...

тъй както си отиват и любовите,
тъй както с дъжд отмиваш страховете
отива си и лятото, и зимата
хем хубаво, хем страшно е че са последни

да шепна ли обаче, да говоря ли -
затъваш ти в мълчанието болно
и в мрак обгърнат /може би те стопля?/
прехвърляш спомени и в тях ти е удобно...