Ръце, несвикнали на свободата

[NiksY]

Да измамя се опитах самотата,
а някак си попаднах във капан,
във който най-коварно ти самата
захвърли ме да гния... окован.

В сънища и спомени, а не в вериги,
зад стени страдание и вечен плач,
с решетки от въпроси и интриги
и отхвърлена любов вместо палач.

Оковите да скъсам ми отне години,
ала опитвах се - да си отида пръв,
и крайниците бяха отначало сини,
а по-нататък се обляха в кръв.

Щом в опитите си намерих смисъл,
за тях успях едва да се погрижа
и в тясното пространство - мисъл,
аз мога най-накрая да се движа.

Ръце, несвикнали на свободата,
протягам през ръждивата решетка,
достигна ли я някога и ти самата
не би поставила ме пак във клетка.

[me4tatelka]

 [bravisimo]

[{dulgokoska}]

пак го прочетох... така ми харесва [inlovee]
Прегръщам те, Слънчо!

[evest]

Нямаше как да е по-хубаво! Браво, Никинцето ми, в подобни моменти се радвам, че те познавам.

[Kiti_f]

Повече от прекрасен стих.Поздравления! [plqs plqs]

[tonnny_bg]

 [inloveee] [bravisimo]Прекрасно е.

[ranenia skorpion]

Браво поете....
Грабва на първо четене...

[nMz]

Красиво е :)  [bravisimo]

[dodic]

Несравнимо...
Дано я имаш тази свобода, Никси!
Поздрави. :)

[NiksY]

 [gu6] [gu6]

[Gentiana]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee] [cvetee] [bravisimo]

[NiksY]

Цветя и за теб  [cvetee]

[XpacTa_lavista]

Много ми допадна [bravisimo]

[meteor]

Взех го на екс.

[Zatoichi]

 Ти си знаеш  :)