в N ера

[{dulgokoska}]

Снегът ти е девствен и цял...
Белотата му птици осейват...
С осанки на сладка печал...
Коя към сърце ти посегва...
Не пуска... парк, козирка...
Щипки в ръцете ти скрежни...
А ти се усмихваш така...
Както детенце поглежда...
Цветните, пълни дъги...
И смее се звънко, сърцато...
Пътуваш... /по-скоро летиш/
Всяка стъпка ти е Свободата...

07.01.2008г.

[vanilla_g]

Как ме стопли само [evala]

[dodic]

В твоята Свобода, Нели, мога да остана вечно. :)
Поздравче. :)

[{dulgokoska}]

Ези и Тура /двата края на шала ти/
Топлят /с усмивки/ твоята пъстрота...
Като детски лунички в огледало на вятъра...
Ти се смееш и звездно прегръщаш света...
Буф! Парапетите твойте пръсти изчакват...
Реките отдолу да станат пързалки...
За да отвориш вратите на гарите...
И с кънки да пишеш осморки /безкрайности/
От вагона последен най-отзад да помахаш...
Че пак ще се върнеш, че ще летиш...
Обратно - напреде пързаляш се всякога -
стабилно красиво - непрофесоналист...
Ези и Тура... всички песни избираш...
По релси припламват светкавици куп...
И молят /учтиво, щурачно/ да вземеш...
Като в взор планините, тях /светулките/ в скут...

10.01.2007г.

[{dulgokoska}]

С по две черешки на ушите...
Пристъпваш в моята душа...
Като птици са очите ти...
И в света от шареност летят...
Пеейки за нощни лампи...
Чувам как усмивки тичат...
С звънък смях вместо обувки...
Танцуваш пролетно в тревичките...
А пейките са асансьори...
Легнеш ли на тях, аз зная...
Поглед ще отправиш горе –
при звездиците от тайни...
И пак ще цъфнат слънчогледи...
Във косите ти. Познавам...
Твоите лъчи у себе си...
Обичам те, че се раздаваш!

Ти най- си дивата череша...
А листенцата ти са от песни...
С мекота на таралежче –
кълбо глухарчета и нежност!

01.03.2008г.

[ivorysoul]

много поетично и образно-нежно, поздравления :)

[{dulgokoska}]

Липсваш ми. /поставям само точка/
И чакам да се върнеш с оня вятър...
Който си била във мойте нощи
/помня как се смееше, Приятелко/
И зная, че не ти е никак леко...
Някъде в света да се преструваш...
Дланите да блъскаш надалече...
Докато във клетчица и труд...
Дните ти протичат. Много вече...

Думи съм измисляла за тебе...
Колкото побира ми сърцето...
Кънки ще ти купя и по лед...
Дано във някой сън със теб се срещнем
/толкова ми липсваш. На небцето ми
крепи се оня писък ненормален,
който е стрела в крилете
много искам твоето сияние
в облаците пак да ми просветне/

Точката си търси малка стълбичка...
За да стане проста запетая...
Идвай си, Хвърчило /и наум
ще призная малката си тайна/
Търся те в очите с много ласки...
Моя Слънчогледена и Истинска
/само крайчеца на твоята опашка
понякога аз виждам бегло в мислите/

08.08.2008г.

[FlamenemY]

Много (и ненужно) многоточиесто...
Иначе наистина имаш нестандартен стил, което е хубаво. На моменти звучи чудесно и точно на място, но в други случаи не мога да възприема конкретните мотиви и начина, по който ги ползваш.



"По релси припламват светкавици куп...
И молят /учтиво, щурачно/ да вземеш...
Като в взор планините, тях /светулките/ в скут..."

Супер.

[{dulgokoska}]

 :)