Не си отивай!
/де да вярвах в “сбогом”/
Целувам тихо твоите клепачи…
В полунощ
с тъгата си огромна…
На миглите ти с мигли ще поплача…
Незрението
в теб ще се разтвори…
Облачета звезден прах, светулки…
Само малко
/повече е Много/
да ме видиш /как сълзи цигулка/
Тръгваш…
и на прага ми изправен…
С кърпичка от спомен /в кръпки цяла/
попиваш мойте мигли
със “Прощавай!”…
/светулков мрак/ В “сбогом” де да вярвах…
/но не вярвам/
