Над бъдещето си ръце кръстосал,
какво очакваш? Някой да те създаде?
Самотен, върху другите ядосан,
кого виниш? Разбираш ли се сам поне?
В идеите си никога не вярвал,
в живота си към тях пълзиш,
ругаеш същата не-вяра,
а чакаш нещо да се промени...
Понякога събираш воля
и с лакти удряш настрани.
Какво се случва - няколко неволи
и още повече не вярваш в нищо ти...
Записваш името си по стените -
поне да те запомнят техните съдби,
че като тях мечтите се разбиват,
оставаш ли с кръстосани ръце в страни...