Останала съм…
Бледава върхушка…
Прокъсана и тъжна резида…
Зимата на тръгване пошушна…
В душата ми… че реже пролетта…
За да скроява нови цветни рокли…
И момчешки ризи от простора син…
Аз не вярвах… Чаках на прозореца…
Зелените и’ свежести зори…
И те дойдоха…
Бутнаха стъклата ми…
Пръските в очите се попиха…
Сърцето стиснах, сетне го разклатих…
За да се задави с своя писък…
/и то се скъса/ рибарска мрежа, хванала…
Себе си в подводните скали…
И ни ги пуска, нито те и’ вярват…
Че ще вдиша /цялата/ зори…
Силует съм…
Синя зеленика…
Цяла в бримки, дупки. Дълбина…
А навътре /много/ във очите ми…
Свети огледало на луна…
18.01.2008г.
