Тъмночервената роза...

[elf`s_soul]

Червенотъмната си обич ми даряваш,
страст във лисчета, макар и тленни...
Не знам защо в ръцете ми се оставяш,
те са всичко други, ала не и нежни...

Със нокти остри могат да дерат
и всичко хубаво от тебе да отнемат...
Ако закрещиш от болка, те ще спрат,
ала страст за милост не разменят...

Не се привързвай към добротата ми...
Убивала е човешки мечти и преди...
Не се подлъгвай по красотата ми...
Привидното е изпълнено с много лъжи...

Не се опитвай да градиш над пропаст...
Любов не смей да ми дадеш... боли...
Що има в мен не искаш да узнаваш,
но осъзнай, че другаде принадлежи...

И червенотъмната любов вземи си
или в отровата ми тя ще увехне...
Тънко, зелено, изящно стебло, но с бодли,
ти няшепва "Бягай, преди дъха ти да секне..."

[Jane]

Убийствено красиво!
Пфф..
Много добър стих! [inlovee]

[elf`s_soul]

Убийствено красиво!
Пфф..
Много добър стих! [inlovee]

Радва ме, че тъкмо ти го харесваш.. :)  [heart__]