Прегърнато слънце
Така си близък на душата ми, Чист лъч…
Недей се мята в паяжини нощни…
Нима не сещаш как горчи дъждът…
Когато тръгваш от душата си изгонен…
Още…
Първи стъпки и отеква скръб…
Не се препъвай във моряшки възли…
Ти си този, който ги е чул…
Как се молят и болят да ги развържеш…
Не се теши с въжета край лъчите си…
Не е право, не е на сърцето…
Да го пробождаш с четири стени…
И всяка да го блъска у насрещната…
Недей угасва, колко си красив…
Отвътре пълен с толкова надежди…
Като гарван с черен дъждостих…
Не се отказвай облак да преследваш…
Че той е в теб. Бялото му лее се…
И снегът надолу се увлича…
Мек и лек. Като капки езерни…
Които чисто, като слънцето, обичат…
Така си близък на душата ми, Чист лъч…
Недей се мята в паяжини нощни…
Нима не сещаш как горчи дъждът…
Когато тръгваш от душата си изгонен…
Още…
