Среднощен минувач [vanilla_g & vOsYcHnA_pRiNcEsA]
На прозореца, изправен щом се стъмни,
поглеждаш нощем някъде далече,
очите ти ли нещо търсят...
... тъмнината по небето се оттече...
Нервно към запалката посягаш
и набързо палиш си цигара.
После шумно някак се протягаш...
...От устата ти излиза жарка пара...
И няма ги хората, няма и шум-
сам си прегръдка на лунния сърп,
прехвърляш си нещо бързо наум
намяташ палто... изчезваш навън...
По безлюдните улици умислен вървиш.
Сърдито поклащаш главата сега...
Личи си измъчваш се и не можеш да спиш.
На спомени стари ти е богата нощта...
И закъснели, мислите ти бягат
по пътищата нощни на града...
Занемели някъде пропадат,
потънали на сенките в часа...
А ти се мъчиш да забравиш.
На себе си опитваш да простиш,
но каквото и да правиш...
...в този огън пак гориш...
Не знаеш и не търсиш път, ни посока-
в мрака тялото си безцветно топиш
ровиш с пръсти в рана дълбока
и напук продължаваш напред да вървиш.
А кога погледнеш към звездите,
твоето лице се цяло озарява.
И в очите ти блестят мечтите,
които дълго ти не си си позволявал.
И отразяват се в зениците замрели
светли петна от слънца изминали,
изгреви и залези по нещичко отнели
от сърцето, изпокъсано в дните отминали.
