News:

"Млади поети, бъдете българи, синове на своя народ. Чувствайте и пишете по български. Черпете вдъхновение не от чуждите души, а от българската, от богатата и здрава българска душа. И разкрийте ни я, осветлете я. Засявайте в девствената и почва заедно с почитта към родното и благородните семена за любов към доброто, към истината, към човека, и тя ще ви се Отзове с благодарност."

Иван Вазов

Сблъсък (в себе си)

Started by dodic, January 22, 2008, 20:25:21 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

dodic


   ....и не на себе си извадих ножа.
   На онзи другия, във мен.
   Таящ се зад прозрачната ми кожа,
   и често ме поставящ в плен,
   на някакви невидими нещастия,
   на прекалено дръзки предразсъдъци,
   със корени във почвата - очакване,
   с идеята - начало на разсъмване.
   А после пак летежно сгромолясване,
   в реалността със цвят на въглен,
   копнежите, превръщат се във пламъци,
   отново съм рефлекторно опърлен.
   Вися на възлите на свойте обещания,
   неизпълнимо стягаща се примка,
   а болката, пресипнала от изживяване,
   гейзерно в сърце ми блика.
   И давя се, във собствените сблъсъци,
   на себе си, и другия във мен,
   черното залива ме на тласъци,
   на ръба на силите си уморен,
   очи затварям и дано се съмне...
Понякога, от себе си се скривам

{dulgokoska}

[bravisimo] /до безсъзнание/
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


BLUE_ROSE


dodic

Благодарско (в пълно съзнание) :) :p
Понякога, от себе си се скривам

DEVIL_IN_HEAVEN

 [mhmmmm] ...и дано се съмне...

И е много хубаво, но ме хвана страх от тебе, Доди!...
Здравей!

Исках само да ти се извиня за дългото си отсъствие. Не бях готова да ти пиша. Днес се събудих. И открих, че дишам. Спомних си, че ми липсваш. И ето, родиха се няколко стиха...