И вървяхме тъй сами
Сякаш двама непознати
На улиците тръгнахме,уви
във различните посоки
И не бяхме вече “двама”
И нямаше я любовта нали
Тръгнала си бе отдавна
Празнотата отвътре ме руши
Самотата настани се там
Някак даже не разбрах кога
До вчера бяхме рамо до рамо
А сега остана само тъга.....
[/b][/color]
