Само истини пиши по стъпалата ми...
Само огън ми рисувай по снега...
Само с топлина стопи сълзата ми,
и само ми подай една ръка...
Само се огледай във очите ми.
Едни познати, други неоткрити…
И само ти. Дълбоко в рутината им…
И само аз /до тебе спряла в скитане/
Само… да се видим. Като истински…
Газихме през хиляди моменти...
Вселени с разминавания... Хиляди!
Само че отново сме далечни...
А само, само да се сбъднем...
Като падащи звезди в едно желание…
И, може би, дори в зора ще съмне…
Само крачица до Нас. Или пропадаме…
Само не в забравящи обятия…
И само не във чужди, зли ръце...
Остави назад проклетите проклятия
и още утре, по зора, ела при мен...
/Jane и {dulgokoska}/
