Мръсно,недошло си утро
слънцето ти е във мрак
Сякаш си в тъма опушено,
с пламък разкъсан,неблаг!
Пребледняло си утро-нечакано
отиваш си даже в деня
Залезът вече разкъса се
тегне над злата мъгла!
НЯма те утро пронизано
няма я твойта съдба.
Някой отдолo проклина те
някой прегази нощта!
Вече не светиш красавице
над любовта ми не бдиш.
Твоето слънце негреещо
с златни целувки следиш!
През стъклата процеждаш се канена
Срещам те с капка сълза.
Утро нечакано,минало
няма я твойта душа!
Бликат снежинките сребърни
падат от злото небе.
Ти утро хладно и ледено
кой ли от мен те отне?
