Забравила съм те?
Прощавай! Бързах много.
И в бързането май изпуснах всичко.
То не е, че ти се ядосах снощи.
И не е като да не те обичам.
Но, знаеш ли, сега се сещам...
Оставих те в дома ти, в твоя дом,
при твоите любими вещи,
където нямам място и подслон,
да слушаш твоята любима песен,
която все не мога да науча,
и да прелистваш замечтано Хесе,
и да чакаш нещо да се случи...
Забравила съм те.
Пращавай! Бързах много.
И в бързането май не ти и казах -
аз днес си тръгвам. Тъй че... сбогом!
Ще си потърся някой мен да чака.