Очите ми разплакаха се снощи..
И ти не беше тука да ги утешиш...
А душата ми ридаеща е още...
И нея едва ли можеш да успокоиш...
И лудия биеж на сърцето...
не е от влюбване, повярвай ми...
И тази усмивка изписана по лицето..
Не е истинска.. Спри! Заповядвам ти!...
Аз нямам нужда от помоща ти...
Нямам нужда да бъда галена..
Силна била съм, без тебе преди...
Силна ще бъда и без обичта...
Защото да не те обичам...
само болка носи.. толкова тъги..
И теб на болка аз обричам..
Не съм способна вече... Спри!..
Аз тръгвам си..
Отивам, заминавам..
Ти поне прости ми...
Аз не си прощавам...
