Тъпча те (Не се научих да ти вярвам)

[nikfa]

Скрих се зад пердето.Като слънцето.
За да знаеш ,че съм тук,но чакам мълчаливо.
(за да вдигнеш щорите).И да ми отвориш.
Да събудя сърцето ти сънливо.


Но ти си като вампирите ( и ме разплакваш винаги).
За теб времето е равно на залез и половина.
И често ти се губят изгревите.
А аз те чакам там (от където замина).


Свири си часовника,моля те!
Навънка е ден.И аз съм в деня.
Дори заради твоите изгубих моите...
( и в последствие разбрах,че живееш само в нощта).


А е така слънчево,че ми текват очите...
Може би е и от болка... не знам.
Но е тежко да виждаш слънцето,
и да знаеш,че си под него (сам).


Предзалезно е вече...И си тръгвам.
Но не се научих да ти вярвам.Ти прости!
От твойте залези си тръгвах толкоз много пъти,
че лъжите ти затвориха врата...И на сърцето му се спи...

[Jane]

Личи си, че си го изстрадала.. [heart__]

[nikfa]

Да,наистина е така!Дори продължавам да го страдам... [reevvv]

[ilusia]

:) Харесва ми

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хубава душа имаш... богата на чувства и емоции. Поздрави!