Когато челото ми гори...

[Gentiana]

Само ти си със мен...
И тишината,
която зад прозореца
с крилете на гълъбите
закрива очи.
Музиката е сянката
на светлината.
Говориш ми, Господи,
дори когато мълчиш.
И болката в главата напомня,
че пак съм била неразумна,
че отново за други е бил моят ден.
Обръщам се...
Не виждам рамо на приятел.
Само спомен за поглед
безумно студен.
И разчупвам на трошици
своята вяра,
за да нахраня врабчетата
на мислите си
в полунощ.
Тя все не стига - истина стара,
която реже чувствата ми.
С тях все съм "на нож".
Докосни челото ми,
както правеше мама
по нощите, когато
в огън трескав горях.
Поредна настинка...
Поредна минидрама...
Защо ли винаги всичко
се превръща някой ден в прах?!

[Jane]

Toлкова е носталгично и тихо-красиво, че.... [sad3]

[rado]

 :)Ти разполагаш с пристанища от тъга.
Далече си... [heart__]

[Gentiana]

 :)
Пристанищата от тъга
се затварят в полунощ,
морето няма да заспи,
дълго ще се вълнува.
Далече съм.Навътре.
Звезди-цял разсипан кош.
По гребените на вълните
светлина плува.
[cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Gentiana]

Toлкова е носталгично и тихо-красиво, че.... [sad3]

:) [inloveee] [cvetee]