Събота!...

[{dulgokoska}]

Натроши ме на кристали в ден на Събота...
Когато всеки мисли, че почива...
Аз имам още много от Несвършеното...
И въпреки това ще си отивам...

Където и да е. Накрая мощите...
Които все изтичат от телата...
В мене ще се спъват /пак във Събота/...
Почивките наяве ще разклатят...

От твърдите си ярости, че мога...
Да си ида и когато не е редно...
Защото смея и от страх да съм самотна...
Скачам право /на парчета/ във неверите...

Които знаят, никой в Събота не тръгва...
Към своите свободни, други дни...
На място и изкуствата се връзват...
В разходки между четири стени...



Аз прескачам право в сляпата Неделя...
По кристалите пътека ти оставям...
Въже от камък и... недей се влюбва в мене...
Понеделник е Денят на мойта стая!...

[Don_NUTSO]

:)