И тъжно ми става /понякога искам/
Да седна в ръцете ти, да помълча.
Но се отказвам. Жестоки са истините,
че съм далече от всяка ръка.
И тъжно ми става /понякога чакам/
В кризисни точки да стъпиш до мен.
Но после се сещам. И се отказвам.
Далеч ти не ходиш, а имаш море.
