Не се страхувам от смъртта. Нарочно.
Един живот живеем всички. И е смътен.
Смъртта е изкушаваща като любовница.
Но й звънят онези само. Мъртвите.
А аз напомням на пътека. Невървяна.
На стръмен порив. И откупени билети.
В душата ми смъртта ще се завари. Разпиляна.
С куршумите,които са приспивали конете.
![cvetee [cvetee]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/cvete3.gif)
Здравей,здравей...
Силен стих.Героичен ритъм и...стих.Не знам колко близо си минавала покрай нея,или тя е обикаляла около теб.Уверявам те усещането никак не е приятно и не се забравя цял живот...Дали не се страхуваш? Не знам.Няма човек да не се страхува от смърт.Малко са тези,които я овладяват и контролират този страх,и въпреки риска да ги сполети всеки миг,продължават да си вършат спокойно...работата.
Лек и героичен ден:неземен
![smile :)](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/icon_smile.gif)
Здравей Неземен! Благодаря за коментара.
Мисля, че този стих ми е доста автобиографичен. Наистина съм се сблъсквала със смъртта, бих казала твърде много пъти. И дано не прозвучи твърде самоуверено, но наистина не се страхувам от нея. И това което съм написала е това което съм чувствала.
Мисля ,че да се страхуваш от смъртта и въобще да обмисляш такъв страх е нелепо. В живота има прекалено много неща за които да се страхуваме и които са много по -наложителни да преодолеем.
Затова .. да, твърдо не се страхувам....
![inlovee [inlovee]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/Zz024.gif)