Сянка в цвете

[Gentiana]

Мъглата призори е бледо розова
и уморено нежна гали като шал
лицата, просълзени на сбогуване
с един копнеж, отнасящ тиха жал
в кристална роза с капчици застинали...
Роса - сълзинки. Сребърни конци
на струни звънки, паяжинни, тънки,
в които още моят глас шепти.
И тази музика опушено-горчива
пропада в тъмното на счупени души.
Дали лекува или пък убива...?!
Какво е, всъщност,... не, не казвай ти!
Носи я -дагма нежна,с огън врязана
във кожата на гордата ти гръд.
Да бъда сянка в цвете бях наказана
и ще цъфтя по твоя дълъг, мъжки път.

[tonnny_bg]

Силно и прочувствено .Благодаря ти за емоцията .
[hugs and kisses]

[dodic]

Цъфтиш, Гео, и не в сянката на цвете, ти си самото цвете.
Поздрави. :)

[Gentiana]

В такава красива градина, Дидо, не може да не цъфтиш  :)
С толкова прекрасни цветя около мен, няма да се излагам сега да вехна  [lol] [lol] [lol]
Поздрави и на нашия горд гладиолус  :p

[namigggggg] и аз ти благодаря, Тони  [inlovee]

[{dulgokoska}]

намерих се [inlovee]

[Gentiana]

 :) :flyingkiss:

[`Fallen_Angel`]

Не ти ли омръзна да ми вадиш душата  [lol] [inlovee]

[Gentiana]

ами как иначе ще види ярката слънчева светлина, ако не я извадя малко навън  [lol]
Ще се разболее от анемия там в тъмното в теб  :p
[twist]