По правите петолиния
на една януарска нощ
криви ноти
разтварят мокри длани.
Вали дъжд. А може би беше сняг.
Само късче надежда в джоба ми остана.
И искам на оня, там просяк
да го подаря,
заспал под мукавените си илюзии.
Глътка нежност,
след жажда за голяма мечта.
Някакви чужди дрехи нахлузени...
Не мога да пея.
Но имам музикален слух.
Изпей ми душата си.
Недей отминава.
Не вярвам, че можеш
да си сляп, горд и глух,
когато в мен душата
на парченца страх става.
