навярно, да :]
/много ме жегна/
Какво съм аз за теб?
Прости ми, че пак питам.
Но нощите ми са сакати от копнеж.
Задъхан е сърдечният им ритъм.
А мислите ми...можеш ли да спреш?
Те питат и ридаят. Аз съм няма.
Дори когато искам да крещя-
какво съм аз за теб?
Банална драма...
Или фатална, влюбена жена.
Какво съм...колко пъти се заричах,
че ще прехапя днес езика си до кръв
и ще съм лебед черен-гордо нетипичен,
а колко лесно пак захапвам стръв.
И крясъкът на вените ми вехне
и в шепот ме задавя,шепот глух...
Дали вратата райска ще открехне
една усмивка?Плачеш ли?...Не чух.