Предпетъчно е, мъти ни главите,
дали е студ виновен или пък е смог,
къде е слънцето, къде са висините,
къде ли гледа този дет е Бог,
защо мъглата бавно, но превзема,
и слънцето защо ли реже като нож,
не гледам, а и дявол да ме вземе,
защо ми е да виждам, че съм лош,
не гледам, без това всичко е сиво,
и хората се не усмихват през деня,
и всичко е прашасало и зло, и диво,
не сме виновни, а и никой не виня,
просто предпетъчно е, много май се сбира,
натрупват се тревоги, мъчат и тежат,
дори и насекомите в прахта оставят диря,
а ние стъпвайки направо го въртиме този свят ....
