Пренасям се в моя свят, затворя ли очи
и препускам волно по зелените поляни,
на които слънцето изпраща своите лъчи
и всички сенки са със светлина обляни.
И все едно политам, докосна ли с крака
под мен земята на прекрасната заблуда,
вдишвам аромата на живот и на трева -
умът отказва, а сърцето бие до полуда.
Мечтите си достигам, пресегна ли ръце,
и завинаги копнея в себе си да се изгубя,
тук в момента на покой за моето сърце,
ала единствено боя се, че ще се събудя.
Тъй далече е светът ми, отворя ли очи,
препъвам се по безконечни магистрали -
без утеха, без спокойствие и без лъчи,
които моите владения ми биха дали...
