News:

О, неразумни и юроде! Защо се срамуваш да се наречеш българин и не четеш, и не говориш на своя език?
Или българите не са имали царство и държава?

Миг/ване/!...

Started by {dulgokoska}, February 03, 2008, 10:50:39 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

{dulgokoska}

Отпускам се в ръце на нощна лампа...
Която мига бегло в коридора...
И мисля си, че тук си /не за кратко/
И, струва ми се, с тебе си говоря...

Как навън ще съмне като изгрев...
На някаква неистинска вселена...
Ти си стигнал тука, моят прилив...
Аз съм ладия в водите уловена...

И не ща да бягам, нека ме полюшват...
Твоите очи /с вълни и нежност/
Коридорът светло е напълнен...
С моето усещане - химера...

Още миг и няма ги очите...
Вън е ден /един случаен отлив/
Който мен ми взима теб с намигване...
И дланите /на лампа/ се пробождат...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


waitshark

Поклон,хареса ми много [ihuuu]

me4tatelka

"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

meteor

Мигове на приливи и отливи. Почувствах го.
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Kiti_f

 [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
Само с теб ще вървя през мъгли - като сън, в който вече съм аз.
Ще изгоря невидимо във вечността. Защо отново съм тук? Тъжен звук или пулс.
Без път се лутам в приказна гора. Търся те. Усещам, че ме галиш.
Какво си ти? Целуваш ме. Защо съм с теб?