Отпускам се в ръце на нощна лампа...
Която мига бегло в коридора...
И мисля си, че тук си /не за кратко/
И, струва ми се, с тебе си говоря...
Как навън ще съмне като изгрев...
На някаква неистинска вселена...
Ти си стигнал тука, моят прилив...
Аз съм ладия в водите уловена...
И не ща да бягам, нека ме полюшват...
Твоите очи /с вълни и нежност/
Коридорът светло е напълнен...
С моето усещане - химера...
Още миг и няма ги очите...
Вън е ден /един случаен отлив/
Който мен ми взима теб с намигване...
И дланите /на лампа/ се пробождат...
