И нека съм река

[marsi]

Повярвай ми,
боли ме от обич!
Спомените за докосването ти
прорязват с писък душата ми.
Наранени
недолюбени
луди от желание по теб,
сетивата ми ослепяха
да те търсят.
Искам те!
Тялото ми тлее -
нестинарска жарава.
Всеки въглен пази тайнството
на устните ти.
Докосни ме!
Нужен си ми...
Дали прозрачната стихия на водата
така отчаяно сънува брегове,
скалиста сила
в еротични мисли приютила
да укроти
на синъото най-сладката магия
и да я къта нейде в паметта си
за времето,
когато бреговете
в мъниста пясъчни ще се превърнат.
И НЕКА СЪМ РЕКА...

[{dulgokoska}]

не съм по белите стихове, но този ми хареса...
Здравей! :)

[nejno_angel4e]

Много ми хареса, здравей и от мен!