Жива вода и пеперуди

[Gentiana]

Постели ми всичкото онова време,
което без мен някъде си изживял.
Желанието своето от нас ще вземе.
Падат съмненията, като копринен шал.
Светлината по раменете -дръзка пеперуда,
ще охлади лицето ти с ефирни крилца.
Не я докосвай, тя е оптична заблуда.
Истинската съм аз.Само аз...и нежността.
И ако по тънките ми пръсти кръвта замира,
ако не смея да кажа колко много тъга
плиска се в душата ми....(Откъде ли извира?!),
ще ми дадеш ли в шепите си жива вода?

[`Fallen_Angel`]

 [bravisimo]

[Jane]

Жива вода... Още един твой стих, който е жива вода... [heart__]

[Gentiana]

 :) [cvetee] [cvetee] :)

[me4tatelka]

[gu6]  [inlovee]

[Gentiana]

 [I love you] [hearts4]

[FaLLeN_AnGeL]

просто прекрасно  [bravisimo] [inlovee] [cvetee]

[LiMituU]

Мн хубав стих    [bravisimo]

[Gentiana]

 :) благодаря ви  [cvetee] [cvetee]

[dodic]

Заслужаваш не шепи, Гео, а цял извор с жива вода. Ама така като се позамисля, то май ти си истинския извор на такава.
Сърдечни поздравления за стиха.  [cvetee] [bravisimo] [a taka]

[Gentiana]

Благодаря ти, Дидо  :)
Сърдечни поздрави и на теб, поете  [cvetee]