Всичко бавно се топи -
миналото,
аз
и ти...
Адът хищно вкусва
от увехналите вече
чувства.
Плевели поникват
там, където
е изтръгнато
сърцето.
Ослепялата душа дочака
да прогледне
с деформираните ириси
на мрака.
Спомените като
ято врани
кацат по лицето
и дълбаят рани...
Животът ми превърна се
на сгорещена клада,
която ме погълна жадно,
без пощада.
И във последния си миг
видях как всичко
бавно се стопи -
миналото,
аз,
но не и ти...
