Когато без покана дойде самотата
и почука на вратата късно вечерта,
й отварям, та поискала е тя самата
да остане да прекара с мен нощта.
Сядаме на тъмно с неканения гост,
сипвайки във чашите сълзи-отрова
и вдигаме безгласно тост след тост
с мотото "До дъно и налей ми нова!"
Полунощ е, но не можем да заспим
давим се във спомените си (сами) -
взаимно, някак мълчаливо се тешим,
че някой път и самотата я боли.
От чувства смесени сме пак пияни,
устата ми без глас проклятия мълви
за дни в надежда празна пропиляни
и вдигаме пореден тост за тези дни.
И посрещам винаги след това зората
със поглед потъмнял на сутринта,
когато без покана дойде самотата
и остане да прекара с мен нощта.
