Загубено (Един клавиш простена в мрака) - phibi и {dulgokoska}

[{dulgokoska}]

Един клавиш простена в мрака…
Самотно, като нощна сова…
Ще се преструвам, че те чакам,
че тази песен не е никак нова

и съм я писала преди да си отидеш.
(А съм я скрила в някой скрин)
Когато ти на пръсти си излизал…
И погледът е ставал син...

/от много тъжност/. Ти си нежен…
По стъпките ти ноти пращам…
Не си ми върнал нищо. Ни последен,
ни първи стих не си отпращал.

Което може би е знак, че ме обичаш.
(А може би че просто си инат)
Ти винаги си толкова различен…
/на бузата ми капчица брокат/

Спомня изгревът целувки на клепачите…
Със твоя дъх /мечтание облича/.
Звездите шепнат дълго стари обещания,
в които с тебе бяхме адски лични.

Но бяхме... Беше. Вече теб те няма.
(Защото ти, не аз, си тръгна без и дума.)
Един клавиш простена в мрака…
И самотно се стопи… Загубено.

[Qween of the black hearts]

мисля че се е получило много добре браво и на двечките

[nejno_angel4e]

  Браво и на двете ви!