Тихи женски терзания [Qween of the black hearts & vOsYcHnA_pRiNcEsA]
Поглеждам пак към празния лист
и чудя се как да открия...
Как да изреждам думи без глас,
когато просто искам да се скрия.
Писалката в ръката тъй ми е натежала.
Да споделям с листа аз вече не мога.
На тишината душа си съм продала.
...а стола се сгушвам във изнемога...
И гледам прозореца прашен.
... чудя се къде ли е "тя"...
Музата моя предишна
се нявга изгуби - не зная кога.
А с нея си бяхме толкова близки.
Сякаш че двете бяхме сестри,
но разделиха ни чувства подли и низки
и от това сега... така ме боли...
Споделяхме равно мъка, радост и смели мечти.
Създавахме свят – сякаш друга реалност,
пренасяхме там смях и детски игри,
а после тя ме остави без жалост.
И тъй сега, аз отпивам отрова
от виното на живота си сипвам без жал
над дома ми тегне зла прокоба
а в сърцето ми забит е остър кинжал.
