Добре дошъл си гостенино скъп,
заповядай, влизай, настани се.
Седни до мен, не ми обръщай гръб!
Заповядай вино, отпусни се...
Е, кажи сега? За какво дойде?
Не вярвам просто да ме видиш...
Гледам – мокър си до колене.
Сега дойде, а бързаш да си идеш.
Недей така! Постой при мен.
От толкоз време съм самотна.
Отдавна чакам те – и нощ и ден!
Оставил си ме тъй сиротна...
Е, хайде казвай, где си бил?
На много ли врати потропа?
Или от всички си се крил?
Пий от виното, не е отрова.
Тъй ме гледаш и мълчиш сега,
сякаш съм с проказа заразена.
И си свил презрително уста...
Тръпка ме побива тъй студена.
Но глава не свеждам аз пред теб.
Не ще ти позволя да видиш,
че и аз изпитвам нявга скръб.
Говори – не ще да ме обидиш!
Нещеш? Тогава нека помълчим.
Чакай, тръгваш ли си вече?
Нека ти призная, гост си ми любим,
но ти тръгвай... времето изтече.
Скоро даже - заповядай пак!
Нека на раздяла тост да вдигнем.
И ти като мен останал си сирак.
Сбогом, Страх! Сбогом... любими...
