Последно сбогом [nMz & vOsYcHnA_pRiNcEsA]
Защо си тръгна не можах да разбера ...
И защо една звезда в небето светка ...
Аз мога , но не искам да те спра ...
Не искам аз да имам птица в клетка ...
И ето – пак не бил си ме разбрал,
а аз от колко време ти говоря,
че нищичко от теб не си ми дал!
И вече питам се - „Какво да сторя?”
А какво да ти даде нещастен просяк ...
Аз всичко дадох ти – любов , мечти ...
И като свещ – стопи се моят восък ...
Остана само жар , която да боли ...
На думи всичко си ми давал,
на думи ти докрай си се раздал,
но на дела от мен си само получавал.
Нима за думи искаш да ти дам медал?
А онези наши мигове красиви ...
Стъпките отекващи в нощта ...
Когато под чадъра бяхме скрити ...
Но щастливи пеехме с дъжда ...
За тях аз спомен свиден ще запазя
и надълбоко в мене ще ги съхраня.
...Но всичко друго лесно ще погазя...
И не ще пророня ни една сълза.
Преди те капеха на мойто рамо ...
Ала май настъпи друго време ...
Едно последно нещо искам само ...
Открадни последен миг за мене ...
Последни мигове ти много дадох.
Спомни си, как аз молех те преди,
но на друг сега сърцето си отдадох
И оглушах за твойто – „Остани”...
