Падна черен шал. Оголен кръстът…
Щръкна като оцелял след мълния…
Наоколо е само мрамор. Пусто е…
Бяла тишина прегръща мъртвия…
Купчина пръст. Пропита от вода…
Излязла от очи, души. Подметки…
В пътечките, удавени във кал…
И в писъка. /Вдовицата пометна/
Където час дойде хрипливо куче…
С изцъклени, кръвясали дъна…
Отърка се в купчината. Задуши…
Облиза мъртвото. И падна във калта…
Покри го шалът. Вятърът зачака…
Нова скръб. Принуда нова. Глад…
Остана само /голото на/ кръстът…
В ината си… да бъде прав…