Зейнала е между пръстите ми пропаст...
/където са били косите ти/ До вчера...
Оглеждах се в два кестена. Дълбоко...
И още в тях с душата си треперя...
Болят ме изгревите. /с цвят на твойте устни/
И шията ми сякаш още пари...
Капва глас - любима нощна музика...
С твоя аромат върху дланта ми...
И мойто име. В меките ти нотки...
Как стои на мястото си. Тежко...
Шири се сред пръстите ми пропаст...
/където бил си/ Липсваш ми!
...човешко.
