Генезис

Started by Zatoichi, February 12, 2008, 00:40:07 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

Във Вселенските чертози,
световете где се плискат,
посред кринове и рози,
срещнаха се без да искат.

Той беше млад и дръзновен,
прославен,именит герой
и всяка нощ,и всеки ден
великолепен беше той.

Могъщ,всесилен властелин,
най-безстрашен повелител
със гордост носещ своя чин –
,,архитект и разрушител".

Тя пък дева бе омайна,
царицата на вси цветя,
възхита необичайна,
ненагледна беше тя.

Образът й лъчеструен,
подобно слънцелунен взрив,
тъй светлист,светлист и руен,
бе дивнопламенно красив.

Сласт в очите им гореше,
познаха се те вечерта...
Глупост името му беше,
а нейното пък – Суета.

Тъй в Вселенските чертози
под любовната опека
след луда страст в всички пози
заченат бе човека.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

Граничи с гениалност... Върховно!  [heart__]

tonnny_bg

Уаууу,страхотен замисъл .Възхитена съм .Искрени овации. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

tonnny_bg

Пак си го прочетох .Ми перфектно си е . [nomer edno] :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

reinbow

Като се замисля... странно е да разбереш кои са ни прародителите [namigG], но пък стихото е просто невероятно... Поздравления [cvetee]