Не мога да престана да мечтая,
макар с времето мечтите да осиротяват,
когато те погледнах вече знаеше...
броени часове остават.
Започнах да редя кокичета,
очаквах да ме хванеш за ръката,
ти в съня ми тъй често тичаше,
наричах любовта ни свята.
Думите се сливат с тишината,
няма вече време за раздяла,
сгънат лист с надпис „На един приятел”,
хвърлен на земята, кален.
Не мога да престана да мечтая,
макар да нямам вяра под сърцето,
макар в живота ми да няма ангели
и всеки смисъл да ми е отнет.